Предприемачеството отнасяме към икономическите дейности, но те са сложен социален и психологичен феномен. Предприемачът е работодател, който регистрира индивидуално или в съдружие собствена фирма. Поради разбираеми икономически причини свързваме предприемаческите функции най-вече със сектора на малките и средни фирми, познати като дребен бизнес.
Често пъти в много микро бизнеси предприемаческата функция се свежда до самостоятелност – предпиемачът е едновременно собственик и изпълнител на трудовата функция. Предприемачът е по-необикновен участник в пазара на труда, както и се изтъква обстоятелството, че предприемачът е успешен стопански деец, който прехвърля ресурси от сектори с по-ниска печалба в такива с по-висока.
Психологически компонент в предприемачеството проличава, ако уточним мотивите, които карат един активен стопански субект да регистрира фирма и да започне собствен бизнес. Към тези мотиви отнасяме усещането, че хората предпочитат да работят самостоятелно и без началници, да вземат собствени стопански решения, да управляват съдбата си и при това да реализират по-високи доходи. В случаите, когато един индивид притежава подобна мотивация и има подходяща професионална подготовка, има предпоставки той да започне предприемаческа дейност.
Всъщност най-важната разлика между предприемача и непредприемача е тази, че първият поема пресметнат, но реален стопански риск. Казано по-просто предприемачът може да спечели, но може и да изгуби, ако фирмата му фалира. Като всяка стопанска дейност и предпиемаческата има и отрицателни страни. Те са свързани, например, с повишено трудово натоварване, работа в извънработно време, липса на време за семейство, хоби и развлечения и от там с неудобства, които ние дефинираме като цялостна промяна в стила и начина на живот.
