Като най-значими символ на богатството, притежаването на голяма сума пари се е превърнало в основна цел на много хора по цял свят, особено на младото поколение. Те са убедени, че могат да си купят щастие с достатъчно голяма сума пари. Те обаче не осъзнават, че щастието не се определя от един единствен фактор, а от много други като приятели, отношения с останалите хора, работата ни и удоволствието от живота като цяло. Общо взето щастието не се увеличава правопропорционално с нарастването на богатството ни.
Фокусирането върху илюзията, че парите носят щастие може да има неочакван, неблагоприятен ефект, който да доведе до лошо разпределение на времето. Например, ако някой реши да опита дали парите ще променят негово чувство на удовлетвореност от живота, то той би могъл да се изкуши да похарчи повечко пари за мързеливи и безполезни занимания, като гледане на 3D филми, безразборни пътувания и т.н. В реалният живот обаче той би трубвало да работи, да се грижи за дома и близките си и да отделя далеч по-малко време за горепосочените занимания.
От друга страна, не може да се оспори факта, че парите имат кратък ефект върху чувството ни за удоволствието от живота, особено след като имаме достатъчно пари да задоволим основните си нужди. Например, ако един младеж забогатее той вероятно ще се чувства по-добър от връстниците си. Това е едно доста подвеждащо чувство, защото притежанието на солидна сума пари не прави един човек по-добър от друг. Има много други по-важни качества, като честност, разум, трудолюбие и т.н.
В заключение, ако човек не използва спечелените пари за да направи щастлив себи си и свойте близки и приятели, то тогава за какво са му тези пари? Не ме разбирайте погрешно, не искам да кажа да изхарчите всичко с цел да ощъстливите някого, но в рамките на разумното парите могат да донесат много положителни емоции.
