Инфлация?

Инфлация е понятие с два смисъла. През последните 50 години, след влиятелна статия на Милтън Фридман, под инфлация се разбира постоянно и цялостно покачване на цените на парите, което означава постоянен спад в покупателната им способност. Сред съвременните икономисти няма консенсус относно причините пораждащи този феномен. Монетаристите смятат, че увеличаването на количеството пари води до намаляване на тяхната покупателна способност, а нео- и пост-кейнсианците смятат, че причината произтича от недостиг на общото предлагане.

Другият смисъл на понятието инфлация споделян от икономистите до края на XIX век, означава покачване на количеството пари в икономиката. Новото количество пари бива използвано за размени срещу блага и услуги, които иначе не биха се проявили. Това покачване означава покачване на търсенето на блага от страна на тези хора, които първи придобиват новите парични знаци, което от своя страна означава, че цените на тези блага ще бъдат по-високи от реалните. При размяната на новите парични единици между индивидите (купувачи и продавачи) цените се покачват все повече и повече. Тук следва да припомним определението за цена. От тук следва, че всички цени не могат да се покачат по едно и също време, тъй като е невъзможно една и съща парична единица да участва в размени срещу всички останали стоки едновременно. Богатството на първите получатели на новите пари е непременно по-голямо от това, което то би било ако количеството пари не се бе покачило. Богатството на последните получатели на новите пари, точно обратно, е по-ниско от това, което то би било.

Вторият смисъл на думата инфлация е далеч по-богат от предишния, който представя само една част от последиците от покачванто на количеството пари. Преразпределителните ефекти на богатството, особено, биват премълчани, а те са основни за да се разбере институционалния кадър, в който се наблюдава постоянен ръст на цените. Тук е необходимо да се разграничат два вида пари — стокови пари и книжни пари. Стоковите пари (злато, сребро или каквото и да е друго благо, за което има и индустриално търсене) биват произвеждани по силата на същите принципи, по които се произвеждат и всички други блага, а именно доброволно асоцииране на производствени ресурси. Покачване на количеството пари е възможно само ако предприемачи успеят да привлекат повече работна ръка и производствени фактори при конкурентна среда. Производителят на хартиени пари, т.е. съвременните централни банки, не подлежи на тези ограничения, и с голяма лекота може да произведе нови банкноти или да кредитира сметките на търговските банки – действия, които не подлежат на физически ограничения. Пред вид тези основни различия, напълно основателно е под инфлация да се разбира само и единствено покачването на количеството хартиени пари, тъй като покачването на количеството стокови пари не се различава от производството на повече обувки, столове, книги, или компютри.

В заключение, изучаването на инфлацията изисква по-голямо внимание на сравнителното изучаване на тези два основни вида пари.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *