Използвай ума си, сине.

– Татко, ще ми кажеш ли как мога да стана богат?

Баща ми остави вечерния часовник.

– Защо искаш да станеш богат, синко?

– Защото днес майката на Джими дойде в училище с новия им “Кадилак”; щяха да ходят във вилата си край морето за уикенда. Той покани трима от своите приятели, но аз и Майк не бяхме сред тях. Обясниха, че не ни вземат, защото сме били “бедни деца“.

– Така ли? – попита баща ми недоверчиво.

– Да, така – отвърнах аз с горчивина.

Баща ми поклати леко глава, намести си очилата и продължи да чете вестника. Аз стоях и чаках отговора.

Беше 1956г. Бях деветгодишен. Поради някакво стечение на обстоятелствата ходех в същото държавно училище, където богатите пращаха децата си. Главният поминък в нашия град бяха захарните плантации. Собствениците на плантаците, а също така и другите влиятелни хора в града като лекари, бизнесмени и банкери, пращаха децата си в същото училище от първи до шести клас. После децата им най-често отиваха в частни училища.

Семейството ни живееше точно срещу това училище и аз ходех именно в него. Ако живеех на другия край на улицата, щях да ходя в друго училище, където имаше деца, които приличаха на мен. След  шести клас заедно с тези деца щяхме да продължим образованието си в държавното средно училище, а после – гимназията. Частните училища бяха недостъпни за нас.

Най-накрая баща ми остави вестника. Може би размишляваше.

– Е, сине – започна той бавно. Ако искаш да си богат, трябва да се научиш да изкарваш пари.

– Как се изкарват пари? – попитах аз.

– Ами, използвай главата си, сине – усмихна се той. Което означаваше: “Това е всичко, което ще ти кажа, или – не знам отговора, затова спри да ми досаждаш“.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *